Източният език се изучава в Пловдив само от паралелката по роботика и виртуален дизайн в СУ „Св. Паисий Хилендарски“
Ако искате да си поръчате кока-кола на китайски, доста ще се изкривите езика. Думата се произнася като къу коу кълъ. Или нещо такова. И означава наслада за устата. Да се свърже в цяло изречение е още по-голямо изпитание освен сложните йероглифи, в китайския има и пет тона на произнасяне на фразата като в музиката. Но учениците от пловдивското СУ „Св. Паисий Хилендарски“ вече напредват в усвояването им. От тази учебна година паралелката по роботика и виртуален дизайн учи китайски като свободно избираема дисциплина. Този език не се преподава никъде другаде в града. А днес учителката Йорданка Палянкова изнесе открит урок с децата пред колеги и родители.
В началото на годината започнали от самото начало, което в китайския не е А и Б, а начина на изписване и тоновете в езика. Към днешна дата децата вече могат да водят елементарен диалог от разговорната реч. Полека навлизат и в културата, а често сами търсят информация в интернет и се интересуват и за неща извън двата часа по китайски седмично.
На днешния урок преподавателката, която е живяла две години в Шанхай и се е дипломирала в ПУ „Паисий Хилендарски“, направи упражнение за свързване на йероглифи с техния пинин транскрипцията, изписана с латински букви.
„Първо ще е по-скучно, после ще е по-трудно, а накрая ще има подаръци“, обеща още в началото Йорданка Палянкова. Децата трябваше да разгадаят кои думи стоят зад няколко йероглифа на мултимедията. И като ги свързаха, се получи поздравът „Здравейте на всички!“.
Оказа се, че в йероглифите има и изписани жокери, които се наричат ключове. Например, ключ трева подсказва за какво става въпрос в йероглифа за чай. Същия го има и в графичния знак за ябълка.
Петокласниците вече знаят, че Шанхай означава „на брега на морето“, а Китай се превежда като средна страна.
В края на часа всеки получи като подарък хонгбао. Това е червено пакетче, което в Китай възрастните раздават на децата по празници, най-вече на Нова година. Обикновено вътре има пари, а за пловдивските ученици само разпечатан паричен знак, за да видят как изглежда.
Домашното също се оказа доста странно по едно листче с малък китайски знак. Всеки трябва да провери своя в речника, който учителката е дала, като се придържа към по-простия китайски.
В йероглифа си Тодор Печилов различи стилизирана вилица. Оказа се, че се чете ча и значи точно това. Най-трудното в китайския според момчето е тъкмо изписването на йероглифите. Но той ще упорства да ги учи заедно с роботиката. „Защото целият свят се развива в посока технологиите и изкуствен интелект, а аз искам да мога да създавам и програмирам роботи“, обясни петокласникът.
И един ден да отиде на екскурзия в Китай.
За Лилия Илиева езикът е много красив, защото няма азбука, а думите са като малки рисунки.
виж цялата статия на вестник „Марица“ тук